Път – широк и безконечен,
проснал се надлъж и шир,
път като безкрая вечен,
мамещ пътници безспир.
И като пара̀ от злато,
капки кървави блестят -
те са диря, след която,
братята вървят, вървят…
Мина пролет белоцветна,
мина лято с клас налят,
дойде есен златоткана
братята вървят, вървят… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация