Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Mar 3, 2022, 10:23 PM  

Тринадесет години от тогава 

  Poetry » Love
943 4 8

Очите му! Да беше ги видяла!
И влюбих се. А белите коси,
предчувствие – за скръб и за раздяла.
Но луд копнеж нозете покосѝ .

Да беше чула, само ме попита,
да седне, че самотна съм била
и птицата - сред бръчиците скрита,
разпери към косите му крила.

Целува бавно чаша с макиато,
в душата ми сто бури и рушат...
И есента ми в цвят на старо злато,
копнее по него. Странен непознат.

Тринадесет години от тогава,
а мразя макиатото, сладнѝ!
Била е значи ориста такава,
любов горчива, в дългите ни дни.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??