Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
3.03.2022 г., 22:23 ч.  

Тринадесет години от тогава 

  Поезия » Любовна
942 4 8

Очите му! Да беше ги видяла!
И влюбих се. А белите коси,
предчувствие – за скръб и за раздяла.
Но луд копнеж нозете покосѝ .

Да беше чула, само ме попита,
да седне, че самотна съм била
и птицата - сред бръчиците скрита,
разпери към косите му крила.

Целува бавно чаша с макиато,
в душата ми сто бури и рушат...
И есента ми в цвят на старо злато,
копнее по него. Странен непознат.

Тринадесет години от тогава,
а мразя макиатото, сладнѝ!
Била е значи ориста такава,
любов горчива, в дългите ни дни.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??