Триптих: Спомен от Любов...

1.

От небесните звезди

слезе на Земята,

малко с мен  да поседи́ –

тъмна тишината...

После вятърът довя́

мисли, уж забравени,

нещо тъжно оживя́ –

хубаво от двама ни...

В незаспалата ми нощ

се превърнах в спомен

и пак старият разкош –

върнах не поло́мен...

... но небето изсветля́ –

скриха се звездите,

а животът опустя́

в спомени изтрити...

2.

В атавистичното „усещане“ за буря

тревожно вятърът сгъстява тишината,

а синкав драч към Спомена притуря

изящната прозрачност на Нещата,

които оценяваме, когато

от глупост лекомислено загубим...

... Но и в дошлата яснота́ на Осъзнатото

се стъмва пак от Следващи заблуди!...

3.

Във страшната безкрайност от сезони

една едничка Пролет ни се дава...

Преди да я превърнем само в спомен –

щастливи да сме, Тя ни задължава...

И дал живот на светлият ти корен,

от който Любовта ни да избухне –

пред твоето доверие съм отговорен,

тъй Звездният си миг не ще пропуснем!...

24.03.2021.