Триптих: Спомен от Любов...
1.
От небесните звезди
слезе на Земята,
малко с мен да поседи́ –
тъмна тишината...
После вятърът довя́
мисли, уж забравени,
нещо тъжно оживя́ –
хубаво от двама ни...
В незаспалата ми нощ
се превърнах в спомен
и пак старият разкош –
върнах не поло́мен...
... но небето изсветля́ –
скриха се звездите,
а животът опустя́
в спомени изтрити...
2.
В атавистичното „усещане“ за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав драч към Спомена притуря
изящната прозрачност на Нещата,
които оценяваме, когато
от глупост лекомислено загубим...
... Но и в дошлата яснота́ на Осъзнатото
се стъмва пак от Следващи заблуди!...
3.
Във страшната безкрайност от сезони
една едничка Пролет ни се дава...
Преди да я превърнем само в спомен –
щастливи да сме, Тя ни задължава...
И дал живот на светлият ти корен,
от който Любовта ни да избухне –
пред твоето доверие съм отговорен,
тъй Звездният си миг не ще пропуснем!...
24.03.2021.
© Коста Качев Все права защищены