Oct 16, 2007, 9:51 PM
Трофей на самотата
До болка познат ми е сценария:
реплики заучени си ти.
Фрази, погледи, послания,
а главната героиня накрая тъжи.
Трофей на самотата,
не трябва да е вече.
Награда друга заслужава жената,
когато той от нея се отрече...
С лице ново, по-щастлива,
да го изпрати, докато си отива.
Да има сили да не го обвинява,
така той сам да почне да съжалява.
И какво - в края на всеки филм
ще се чуе любимата им нежна песен,
той ще тръгне, обгърнат в цигарен дим,
не ще го целуне, че да му е пътят лесен...
реплики заучени си ти.
Фрази, погледи, послания,
а главната героиня накрая тъжи.
Трофей на самотата,
не трябва да е вече.
Награда друга заслужава жената,
когато той от нея се отрече...
С лице ново, по-щастлива,
да го изпрати, докато си отива.
Да има сили да не го обвинява,
така той сам да почне да съжалява.
И какво - в края на всеки филм
ще се чуе любимата им нежна песен,
той ще тръгне, обгърнат в цигарен дим,
не ще го целуне, че да му е пътят лесен...
© Мими All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прелест!!!
-
Прекрасен стих!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
