16.10.2007 г., 21:51 ч.

Трофей на самотата 

  Поезия
768 0 2
До болка познат ми е сценария:
реплики заучени си ти.
Фрази, погледи, послания,
а главната героиня накрая тъжи.
Трофей на самотата,
не трябва да е вече.
Награда друга заслужава жената,
когато той от нея се отрече...
С лице ново, по-щастлива,
да го изпрати, докато си отива.
Да има сили да не го обвинява,
така той сам да почне да съжалява.
И какво - в края на всеки филм
ще се чуе любимата им нежна песен,
той ще тръгне, обгърнат в цигарен дим,
не ще го целуне, че да му е пътят лесен...

© Мими Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??