ТРУДЕН ВЪЗЕЛ
Глухарчета изпълват нощното небе
и в пазвите си кътат бъдещите изгреви.
Нагарча ли ми много тъмното без теб –
утеха ще подиря в нежните им взривове.
Със свределчета – скрити в крехки семенца,
скалата ще пробия, навъсената броня.
И утре – щом избухнат хиляди слънца,
ще зная, че съм жива и че ще ги догоня.
Далече, тъй далече – щедра светлина
в пукнатините руква и цяла ме превзема.
И само светъл разум и обичта у нас ...