yotovava (Валентина Йотова)
2675 22647
22 янв. 2025 г., 11:32

Труден възел 

  Поэзия » Философская
135 3 10

ТРУДЕН ВЪЗЕЛ

 

Глухарчета изпълват нощното небе

и в пазвите си кътат бъдещите изгреви.

Нагарча ли ми много тъмното без теб –

утеха ще подиря в нежните им взривове.

 

Със свределчета – скрити в крехки семенца,

скалата ще пробия, навъсената броня.

И утре – щом избухнат хиляди слънца,

ще зная, че съм жива и че ще ги догоня.

 

Далече, тъй далече – щедра светлина

в пукнатините руква и цяла ме превзема.

И само светъл разум и обичта у нас

ще стигнат да напишем Божествена поема –

 

за свят, където ти за другия си брат,

смирената вселена – жужаща пчелна пита,

и мисълта е пълна с любов и благодат.

Не знам дали си струва. Но трябва да опитам.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??