Трябваше да те срещна тогава...
Трябваше да те срещна тогава...
Трябваше да те срещна тогава,
когато само мой беше света,
когато бях нахално млада
с детски представи за любовта...
Трябваше отдавна да те срещна,
когато още нямах си съпруг
и нямаше да бъде грешно,
да избягам в нощта с друг...
Трябваше да те срещна тогава,
когато още нямах си деца,
да ме викаш с поглед сега не трябва,
на първо място е дълга!
Трябваше да те срещна, когато можех
да изживея с теб, което не мога сега,
но сега е редно да извадя ножа
и жива да убия любовта...
Трябваше отдавна да се срещнем
и без бариери да споделим любовта,
но защо след като закъсняхме за тази среща,
Бог отново ни събра?
Тази среща често закъснява,
за след време хиляди съдби да срине,
прости ми, трябваше да те срещна тогава,
затова разплакана сега ще те отмина!
18.08.2009
© Радослава Михайлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дали?
-
Aaaaaaaaaaaaaa.....не с ножа, не с ножа!!! То винаги има за какво да съжаляваме
Поздрави от мен
-
Прекрасно и тъжно!Понякога става така - твърде късна е срещата с подходящия човек, тогава не знаеш какво да направиш:да бъдеш щастлив и да нараниш другите около теб, или отново да се жертваш?Труден избор!Поздравления!
-
понякога става и така...но ти не отминавай...
тъжно и красиво... -
звучи ми толкова познато - и като болка, и като емоция. "когато трябва проявявам прагматизъм" - колко жестоко и несправедливо...
-
Прекрасен стих!
-
Никога не отминавай любовта с нож в ръката. Няма да я срещаш често!
Честита Баба Марта! -
По-хубаво нещо не съм чела,едно голямо браво от мен
-
Тъжно..понякога срещаме любовта прекалено късно,толкова късно че да можем да загубим повее от колкото ще спечелим от нея.. прекрасен стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
денят, който ни срещна със тебе!"
И три пъти: "Да е проклет,
че не дойде навреме!"