Тръбете  неспирно

                            Тръбят възмутени от малки екрани.

                            Тръбят и презрени по селски мегдани.

                            По жиците словото тича опарено –

                            колко е стреснато, колко изкалено!

                            Заслушвам се в думите неизговорени –

                            като заряди са неотворени.

                            Свършва играта. Завесата пада

                            и изстрел бележи поредна награда.

                            Целта е улучена – ето цената!

                            Сред старите кримки търсете вината!

                            Не се целете във младенцитe!

                            Те не разбират още игрите.

                            Утре могъщи ще ви притискат,

                            ще ви нареждат и ще изискват,

                            заради бащени стари заслуги –

                            крали на воля, притискали други.

                            И вместо точна правдива присъда,

                            над тях се повдига пак небосвода.

                            Тръбете неспирно, тръбете презрени!

                             Нека да смачкаме тези проблеми!