27 авг. 2014 г., 21:03

Тръбете неспирно 

  Поэзия » Гражданская
290 0 2

                                      Тръбете  неспирно

 

 

                            Тръбят възмутени от малки екрани.

                            Тръбят и презрени по селски мегдани.

                            По жиците словото тича опарено –

                            колко е стреснато, колко изкалено!

      

                            Заслушвам се в думите неизговорени –

                            като заряди са неотворени.

                            Свършва играта. Завесата пада

                            и изстрел бележи поредна награда.

                              

                            Целта е улучена – ето цената!

                            Сред старите кримки търсете вината!

                            Не се целете във младенцитe!

                            Те не разбират още игрите.

 

                            Утре могъщи ще ви притискат,

                            ще ви нареждат и ще изискват,

                            заради бащени стари заслуги –

                            крали на воля, притискали други.

 

                            И вместо точна правдива присъда,

                            над тях се повдига пак небосвода.

                            Тръбете неспирно, тръбете презрени!

                             Нека да смачкаме тези проблеми!

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Първо -здравей, мила Ена! Благодаря ти, че ме удостояваш с внимание!
    Съжалявам, че предизвиквам такива чувства, но сърцето ми непрекъснато плаче. Предполагам, че още доста има да сме на такава гама.Желая ти здрраве и дерзай! Аз съм оптимист -идват по-светли времена....
  • Ох... боли от стиха ти, Стойна...

    "Свършва играта. Завесата пада
    и изстрел бележи поредна награда."

    !!!
Предложения
: ??:??