Тръгваш си, а сърцето не тъжи,
тръгваш си без последен зов.
Не чувствам нищо, не ме боли -
няма вече любов.
Напускаш моя свят различен,
сбъднал мечтите дотук.
Дори приятел не мога да те наричам -
в моите мисли е вече друг.
Тихо си тръгваш със зората -
тихо, както и при мен дойде.
Не искам да те последвам, хванала те за ръката,
и да питам - накъде, накъде... ...