Тръгваш си, а сърцето не тъжи,

тръгваш си без последен зов.

Не чувствам нищо, не ме боли -

няма вече любов.

Напускаш моя свят различен,

сбъднал мечтите дотук.

Дори приятел не мога да те наричам -

в моите мисли е вече друг.

Тихо си тръгваш със зората -

тихо, както и при мен дойде.

Не искам да те последвам, хванала те за ръката,

и да питам  - накъде, накъде...

Нищо не чувствам вече,

безразлична съм дори.

Няма да тъгувам, макар да си далече,

няма да роня сълзи.

Тръгваш си от моето сърце

и не изричам аз: "Остани!"

Не съм вече онова дете,

което искаше след теб да върви.