Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен,
трънен венец ти наложи десница добра.
Мишци докрая опънал, над урва надвесен,
напън почти нечовешки стихът ти събра.
Труд повелява премъдър завет на дедите,
няма почивка от тази страна на брега.
Само делата те пазят далеч от бедите,
в работа сещай кога ще ти дойде реда.