От омраза, посята дълбоко в земята,
никнат храсталаци трънливи.
И техните клони зловещо се мятат
насам и натам върху хорските ниви.
По пътя им всичко красиво завяхва,
задушено от грозните корени криви.
Ей така, за да има повече място
за плодовете, дето се раждат загнили.
С коренища, забити във кървава вада
нагло изсмукват всякакви сили.
Отпивайки жадно направо от Ада
своята мощ са за нощ удвоили. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up