Рорация (Радослава Стамболийска)
2 4
8.04.2021 г., 14:40 ч.

Тръни 

  Поезия » Философска
723 0 6

От омраза, посята дълбоко в земята,

никнат храсталаци трънливи.

И техните клони зловещо се мятат

насам и натам върху хорските ниви.

 

По пътя им всичко красиво завяхва,

задушено от грозните корени криви.

Ей така, за да има повече място

за плодовете, дето се раждат загнили.

 

С коренища, забити във кървава вада

нагло изсмукват всякакви сили.

Отпивайки жадно направо от Ада

своята мощ са за нощ удвоили.

 

И клони и тръни задружно преплитат,

в студени и сивкави сенки.

Че единствени, дето от светлината се крият,

са техните сбръчкани семки.

 

На свойте отрочета дават уроци

как се убива свежия цвят.

И че с омраза, със злоба, с пороци

най-добре се господства в иначе светлия свят.

© Радослава Стамболийска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??