Твоите деца не са обаче твои...

Те са единствени и не ти принадлежат.

И ористта им вече - не е твоята,

дошли са да вървят по своя път.

Идват, растат, живеят чрез тебе на света,

но не за  теб - не за да поемат твоя път.

Чеда са като нас на майката земя,

но собственост са ничия - дори и в смърт!

Дай подслон на вещите и телата им, 

но не и на душите и сърцата им.

Душата обитава къщата на утрешния ден, 

а сърцето им от мечтите вечно е в плен.

Опитай се да бъдеш  - като тях,

но не ги застявяй да са като тебе,

защото те живеят в друг свят

и над тях тегне друго бреме.

Пратеници на майката земя са те,

за да живеят в друго време.

Време - различно, ново, моредрно,

за теб - страшно и разкрепостено.

В него ти си наблюдател -нямаш глас,

за теб то е неразбрано всеки час.

Едва ли - можеш да го видиш ти...

така, както те през своите очи!

Времето лети безмилостно

и нищо назад не се връща.

Но света има ново устройство...

в техните ръце се преобръща!

Не давай мисли мъдри и съвети,

те имат свои собствени - помни...

Едва ли дните им ще са по-леки,

ако дариш ги с мъдростта си - ти!

Твоите деца не са обаче твои...

Те са единствени и не ти принадлежат.

И ористта им вече - не е твоята,

дошли са да вървят по своя път.