Твоите деца не са обаче твои...
Те са единствени и не ти принадлежат.
И ористта им вече - не е твоята,
дошли са да вървят по своя път.
Идват, растат, живеят чрез тебе на света,
но не за теб - не за да поемат твоя път.
Чеда са като нас на майката земя,
но собственост са ничия - дори и в смърт!
Дай подслон на вещите и телата им,
но не и на душите и сърцата им.
Душата обитава къщата на утрешния ден,
а сърцето им от мечтите вечно е в плен. ...