Искаш ли да знаеш какво направих за теб,
изплаках хиляди сълзи, а ти си толкова далеч.
Исках да чуя гласа ти, дори и за миг,
крещях, но никой не чуваше моя вик.
Ако можех, бих спасила себе си,
от нещастието и мъката, които ми донесе ти.
Душата ми умираше бавно със всеки следващ ден,
виновникът си ти и твоето презрение към мен.
Сърцето биеше единствено за теб и твоята любов,
без теб безмислен е моя живот.
Мъката ми беше толкова голяма,
усещах, че за мен спасение няма. ...