Искаш ли да знаеш какво направих за теб,
изплаках хиляди сълзи, а ти си толкова далеч.
Исках да чуя гласа ти, дори и за миг,
крещях, но никой не чуваше моя вик.
Ако можех, бих спасила себе си,
от нещастието и мъката, които ми донесе ти.
Душата ми умираше бавно със всеки следващ ден,
виновникът си ти и твоето презрение към мен.
Сърцето биеше единствено за теб и твоята любов,
без теб безмислен е моя живот.
Мъката ми беше толкова голяма,
усещах, че за мен спасение няма.
Пропадах и нямаше кой да ме спаси,
нито кой да спре моите сълзи.
Без жал живота ми разби,
с безмислени думи и хиляди лъжи.
Направих грешки, но ти не ми прости,
но аз прощавах твоите, дори и да боли.
Изпълнен си с толкова омраза към мен,
вече няма светлина във моя ден.
Когато си наблизо, идва мрака,
безнадеждно беше, но те чаках.
Живеех само заради това,
защото те обичам, въпреки неспирната тъга.
Ти ме нараняваше, правиш го и сега,
но ще бъда твоя, дори и след смъртта.