May 21, 2007, 4:58 PM

Твоята обич 

  Poetry
544 0 1

В съня ми идваш отново късно,
 допуснах грешка, че там те пуснах,
сега очите проплакват жадно
и не е сън, щом става хладно.
От твоите ласки ми става топло,
от твоя поглед се чувствам жива
и много време не ми е нужно.
За твойта обич -копнеж безпирен
очите молят, недей, не спирай.
Сънят ми нека отново почне
наяве пак със теб порочни,
очи склонили, глави навели,
ще бъдем вечно неизживяни.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??