В съня ми идваш отново късно,
допуснах грешка, че там те пуснах,
сега очите проплакват жадно
и не е сън, щом става хладно.
От твоите ласки ми става топло,
от твоя поглед се чувствам жива
и много време не ми е нужно.
За твойта обич -копнеж безпирен
очите молят, недей, не спирай.
Сънят ми нека отново почне
наяве пак със теб порочни,
очи склонили, глави навели,
ще бъдем вечно неизживяни.
© Радка Иванова Todos los derechos reservados
Поздрави!