nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
Mar 13, 2018, 3:59 PM

Твърде късно 

  Poetry » Love
413 4 2

Невидима съм,
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм.
Вълни и крясъци
отнесоха ме
заедно с въпросите.

 

Сега съм отговор
на всичките мълчания.
В прибоя съм
неистов виещ вятър.
Сега изпълвам те,
дори от разстояние.
И твоя съм.
Но само като сянка.
 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно.Поздравления за прекрасния стих!
  • Четох го и във фб - уникално е!
Random works
: ??:??