nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
13 mar 2018, 15:59

Твърде късно 

  Poesía » De amor
414 4 2

Невидима съм,
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм.
Вълни и крясъци
отнесоха ме
заедно с въпросите.

 

Сега съм отговор
на всичките мълчания.
В прибоя съм
неистов виещ вятър.
Сега изпълвам те,
дори от разстояние.
И твоя съм.
Но само като сянка.
 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятно.Поздравления за прекрасния стих!
  • Четох го и във фб - уникално е!
Propuestas
: ??:??