И всичко пропиляно -
да се завърнеш в малкия парк,
там, в сърцето студено
и да получиш светлината пак.
Вече е затрупано с листа,
там отдолу, дълбоко в мен е мрак.
Под тях няма нищо,
освен надигащия се страх.
Но твърде много думи се трупат,
когато искаш да опишеш огъня в мен.
И твърде много болка изгаря,
когато разровиш вътре с ръжен. ...