22.11.2007 г., 18:11 ч.

Твърде много думи... 

  Поезия » Бели стихове
761 0 1
И всичко пропиляно -
да се завърнеш в малкия парк,
там, в сърцето студено
и да получиш светлината пак.
Вече е затрупано с листа,
там отдолу, дълбоко в мен е мрак.
Под тях няма нищо,
освен надигащия се страх.
Но твърде много думи се трупат,
когато искаш да опишеш огъня в мен.
И твърде много болка изгаря,
когато разровиш вътре с ръжен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??