Feb 2, 2010, 3:57 PM

Тя 

  Poetry » Other
531 0 0

ТЯ

 

Тя жадно пие слънцето с очи...

А вятърът е сякаш вечно в отпуск...

В косите ù са вплетени лъчи

и те така и не помръдват просто...

 

Но заслепена, все пак някой ден,

налага се очите да затвори…

Тогава идва вятърът студен

и иска със косите да говори...

 

Тя жадно пие слънцето с очи...

защото с топлината си я сгрява...

Но с трепет чака вятър да звучи

в ушите...

и в косите да повява...

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??