ТЯ
Тя жадно пие слънцето с очи...
А вятърът е сякаш вечно в отпуск...
В косите ù са вплетени лъчи
и те така и не помръдват просто...
Но заслепена, все пак някой ден,
налага се очите да затвори…
Тогава идва вятърът студен
и иска със косите да говори...
Тя жадно пие слънцето с очи...
защото с топлината си я сгрява...
Но с трепет чака вятър да звучи ...