Многоцветната дъга настъпи.
С красивите си слепи
длани докосва вечността.
Вървеше по тревата -
бавно, грациозно.
Истинска като дневен сън.
Сянката й е далеч от нея.
Тя се огледа без да знае,
че морето е нощното
лице на живота.
Тя, открадна всички звезди
по небосвода. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up