Многоцветната дъга настъпи.
С красивите си слепи
длани докосва вечността.
Вървеше по тревата -
бавно, грациозно.
Истинска като дневен сън.
Сянката й е далеч от нея.
Тя се огледа без да знае,
че морето е нощното
лице на живота.
Тя, открадна всички звезди
по небосвода. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация