Nov 20, 2012, 8:00 PM

Тя 

  Poetry » Phylosophy
756 0 2

С дреха от лъжи, ушита

безцелно,

   сляпо

        през света се скита.

В очи първороден грях стаила,

косите си с мрак е покрила.

Парфюмен дъх след себе си забравя,

следи от пепел по пътя си остава.

Устните ù, с топла кръв напоени,

по млечната ù шия пълзят сини вени...

© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??