20.11.2012 г., 20:00 ч.

Тя 

  Поезия » Философска
733 0 2

С дреха от лъжи, ушита

безцелно,

   сляпо

        през света се скита.

В очи първороден грях стаила,

косите си с мрак е покрила.

Парфюмен дъх след себе си забравя,

следи от пепел по пътя си остава.

Устните ù, с топла кръв напоени,

по млечната ù шия пълзят сини вени...

© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??