Живях аз ден след ден в очакване на онзи плен,
пленът наречен обич, пленът наречен страст.
Любов, магия, стон на моята мечта, вълшебен небосклон,
тъга и радост надежда или отчаяние, красиво пролетно стенание.
И случи се аз да усетя, да чувствам пеперудите в корема,
те пърхат с нежни пурпурни криле, когато тя е близо и тихичко душата ми зове.
Уханието ù нежно прониква в мозъка на костите дори,
но прави го така небрежно, че кожата започва да гори.
Дишането ми замлъква, а в сърцето ми започва да кърви и да боли,
но не с болка грозна, уродлива и крадлива,
а с болка сладка като мед,
разливан той наоколо от някой стар безименен поет. ...