Живях аз ден след ден в очакване на онзи плен,
пленът наречен обич, пленът наречен страст.
Любов, магия, стон на моята мечта, вълшебен небосклон,
тъга и радост надежда или отчаяние, красиво пролетно стенание.
И случи се аз да усетя, да чувствам пеперудите в корема,
те пърхат с нежни пурпурни криле, когато тя е близо и тихичко душата ми зове.
Уханието ù нежно прониква в мозъка на костите дори,
но прави го така небрежно, че кожата започва да гори.
Дишането ми замлъква, а в сърцето ми започва да кърви и да боли,
но не с болка грозна, уродлива и крадлива,
а с болка сладка като мед,
разливан той наоколо от някой стар безименен поет.
И тя е с много имена, с годините се припознавах
в нежни и красиви пролетни цветя.
Уханието тяхно в мен се влива и съществото ми лети
от тази странна необятна сила.
Светът ми се изпълва с полъх от друго място и друг свят,
за повечето хора непознат...
Свят по-добър, по-истински, по-цветен,
свят не само на предметите обречен...
Докосва ме веднъж и после пак и пак,
но някак бързо чезне тя в лепкав мрак.
Усещането ражда се, живее като растение в гората диво,
то истинско е, не е гнило, но има нужда от лъчите слънчеви, за да е живо.
И ето я, лицето ù докосвам аз и зная, че пратена е тя за мен от рая.
Създадена от Него за душата и моят дух от нейния да черпи красотата.
Да черпи още вдъхновение, понякога утеха и спасение,
когато страшно е навън, да бъде моето забвение...
С нейна помощ аз света да завладея,
да покорявам върхове и даже хорски умове.
С нейната любов и честност
по-силен съм от цялата самотна вечност...
Но ето, будя се облян в кървавата пот, задъхан, слисан, празен роб...
Било е само сън, било е само блян,
не съм държал аз нея в своите ръце,
а само моята мечта отново плакала е във нощта.
Изправям се в леглото хладно, празно е и празен съм и аз,
не ми се иска пак да ставам на любовта ù враг.
Но самотата кара ме да стана,
да блъсна гневно с юмрук и да опитам пак да я забравя...
Къде си ти, защо явяваш се пак и отново в моите мечти?
Къде си, има ли те някъде на тоя свят и ако да, усещаш ли ме, както те усещам аз?
Къде си? Бог е счупил цялото на две и чака нас отново да го съберем.
Къде си? Няма аз да се предам, докато не намеря моя звезден талисман.
Кълна се аз да те открия някой ден и заедно да разберем
кое е истински красивото на онзи плен, който будеше ме ден след ден...
© Todos los derechos reservados