Далече някъде свети луна.
Между тези четири стени
тишината и мракът
правят любов,
а ние сме техните деца:
тя, аз и безсънието.
Безмълвни сенки без имена.
Косата ù е толкова червена
напоена сякаш с кръвта
на всички мъже,
които на драго сърце
биха умрели за нея. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up