Dec 4, 2013, 2:13 PM

Тя, аз и безсънието 

  Poetry » Other
426 0 0
Далече някъде свети луна.
Между тези четири стени
тишината и мракът
правят любов,
а ние сме техните деца:
тя, аз и безсънието.
Безмълвни сенки без имена.
Косата ù е толкова червена
напоена сякаш с кръвта
на всички мъже,
които на драго сърце
биха умрели за нея. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кавалер All rights reserved.

Random works
: ??:??