4.12.2013 г., 14:13 ч.

Тя, аз и безсънието 

  Поезия » Друга
425 0 0
Далече някъде свети луна.
Между тези четири стени
тишината и мракът
правят любов,
а ние сме техните деца:
тя, аз и безсънието.
Безмълвни сенки без имена.
Косата ù е толкова червена
напоена сякаш с кръвта
на всички мъже,
които на драго сърце
биха умрели за нея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Предложения
: ??:??