Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
Jun 9, 2018, 8:12 PM  

Жената 

  Poetry » Love
1484 20 42

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.

А ресните ѝ мокри са урок за умиране.

Тя е толкова страшна, когато мълчи,

че си реже крилата. От страх за политане.

 

Тя препива с роса след мисъл за теб,

а гърдите ѝ бели се разплискват от виното.

Тя е толкова черна обвита във креп,

че прозира в сърцето ѝ. Небесното синьо.

 

Тя се люби със хълмове, само не и със теб.

Със зората, с липите – пеперудено жълти.

Ти я гледаш изплашено, през девето небе,

как рисува ти всичко, само не и възкръсване.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??