Plevel (Силвия Илиева)
232 13713
9 jun 2018, 20:12  

Жената 

  Poesía » De amor
1521 20 41

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.

А ресните ѝ мокри са урок за умиране.

Тя е толкова страшна, когато мълчи,

че си реже крилата. От страх за политане.

 

Тя препива с роса след мисъл за теб,

а гърдите ѝ бели се разплискват от виното.

Тя е толкова черна обвита във креп,

че прозира в сърцето ѝ. Небесното синьо.

 

Тя се люби със хълмове, само не и със теб.

Със зората, с липите – пеперудено жълти.

Ти я гледаш изплашено, през девето небе,

как рисува ти всичко, само не и възкръсване.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??