Тя, любовта

Jun 30, 2006, 5:26 PM

Poetry

834 0 7

Тя се промъква като шум в ушите
нечакана, секваща твоя говор и смях
препречва бързия устрем на дните ти
и шепне кокетно - това пак съм аз.
И влюбен, ти крачиш към нея,
но бледен, съзираш я като мираж,
а тя и нехвърлила поглед последен
отнема ти целия умствен багаж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тя, любовта

Want to read more?

Random works