30.06.2006 г., 17:26 ч.

Тя, любовта 

  Поезия
760 0 7

 

 

Тя се промъква като шум в ушите

нечакана, секваща твоя говор и смях

препречва  бързия устрем на дните ти

и шепне кокетно - това пак съм аз.

 

И влюбен, ти крачиш към нея,

но бледен, съзираш я като мираж,

а тя и нехвърлила поглед последен

отнема ти целия умствен багаж.

© Мери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??