Тя плаче
В прегръдките на мрака той стоеше
и отчаяно в любов ѝ се кълнеше,
а мракът тихо му мълвеше,
че дошъл е краят вече.
Колко път измина
докато узнае, че тя му е простила.
И колко грешки преповтори,
а тя - вратата не затвори!
Сега, обезумял, я търси,
ала пътеките до там са пусти.
Дори и споменът за нея избледнява – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up