Mar 18, 2007, 7:56 PM

Тялото 

  Poetry
710 0 2
Прободено тялото - в рани,
лежи неподвижно сега,
пълзейки опитва да стане,
прободено с твойта ръка.

Предадено и наранено,
поредният път е поело
то - мъртвото, окървавено,
живота си черен проклело...

Изричайки нови надежди,
преливащи с капка лъжи,
удавяш телесни копнежи,
и само нареждаш: "Забий!"

И пак - за последно - те моли,
умиращо във самота,
събирайки нежност и воля -
недей да убиваш така!

И всяка лъжа нова рана,
и всеки копеж, вече знай,
бесилото с черната врана,
очаква заветният край!

Сега - безнадеждно си спомняй
последният полет на тялото,
последната рана напомня,
че нявга - отдавна - живяло е...

© Велина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Изричайки нови надежди,
    преливащи с капка лъжи,
    удавяш телесни копнежи,
    и само нареждаш: "Забий!""
    Този стих ми хареса - тези удавени телесни копнежи и това "Забий" някакси...хващат за гърлото.
  • Хубаво е! Последните три куплета са наистина силни и драматични, първите три сякаш не са на нивото на последните, затова се получава малко объркващо несъответствие. Всъщност това е мое мнение. Казвам ти го, защото наистина може да се получи впечатляващо силно стихотворение!
    ПОЗДРАВИ И ПРЕГРЪДКА!
Random works
: ??:??