18.03.2007 г., 19:56 ч.
Тялото
Прободено тялото - в рани,
лежи неподвижно сега,
пълзейки опитва да стане,
прободено с твойта ръка.
Предадено и наранено,
поредният път е поело
то - мъртвото, окървавено,
живота си черен проклело...
Изричайки нови надежди,
преливащи с капка лъжи,
удавяш телесни копнежи,
и само нареждаш: "Забий!"
И пак - за последно - те моли,
умиращо във самота,
събирайки нежност и воля -
недей да убиваш така!
И всяка лъжа нова рана,
и всеки копеж, вече знай,
бесилото с черната врана,
очаква заветният край!
Сега - безнадеждно си спомняй
последният полет на тялото,
последната рана напомня,
че нявга - отдавна - живяло е...
лежи неподвижно сега,
пълзейки опитва да стане,
прободено с твойта ръка.
Предадено и наранено,
поредният път е поело
то - мъртвото, окървавено,
живота си черен проклело...
Изричайки нови надежди,
преливащи с капка лъжи,
удавяш телесни копнежи,
и само нареждаш: "Забий!"
И пак - за последно - те моли,
умиращо във самота,
събирайки нежност и воля -
недей да убиваш така!
И всяка лъжа нова рана,
и всеки копеж, вече знай,
бесилото с черната врана,
очаква заветният край!
Сега - безнадеждно си спомняй
последният полет на тялото,
последната рана напомня,
че нявга - отдавна - живяло е...
© Велина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е! Последните три куплета са наистина силни и драматични, първите три сякаш не са на нивото на последните, затова се получава малко объркващо несъответствие. Всъщност това е мое мнение. Казвам ти го, защото наистина може да се получи впечатляващо силно стихотворение!
ПОЗДРАВИ И ПРЕГРЪДКА!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
преливащи с капка лъжи,
удавяш телесни копнежи,
и само нареждаш: "Забий!""
Този стих ми хареса - тези удавени телесни копнежи и това "Забий" някакси...хващат за гърлото.