Откровена съм. Към себе си. Достатъчно.
А другите ме мислят за щастлива.
И усмивката, веч’ нищичко незначеща,
нима ме прави истински красива?
Две плътни устни и очи угаснали.
Ни помен от усмивка има там.
Нима защото просто сме пораснали?
Всеки възрастен нима е сам?
В косите - огън, в сърцето - мрак,
идеята за красота на обществото.
Сама на себе си аз станах враг,
скришно плача, все сама, защото… ...