Тъга ли, плач ли, обич ли догаря?

Отлитат в есенната вис ята.

Пътуват облаците, отминава

На времето всесилната река.

Отнася радости не преживени,

Отнася неизречени признания,

Отнася чувствата ни разпилени,

Разделя ни със разстояния.

Със тъмно и невикано мълчание,

Стаено във превалящия ден,

И все пак в самотата ни остава

От обич залез изпепелен.

И във небето здрачно във душата

Гори негаснещата му следа

Със сила неподвластна, непозната

В света на краткотрайните неща.