Feb 21, 2012, 2:10 PM

Тъга 

  Poetry » Other
535 0 0
Взирам се във сивото небе
и търся слънчев лъч поне един,
тъгата ми - застинало море,
духът ми - жив и неукротим.
Тъгувам по отминалите мигове,
боли ме за несбъднати мечти,
във мислите до детството си стигам,
до веселите лудории с приятели добри.
И иска ми се пак да съм дете
със руси плитки и ожулените колене,
сега пораснала съм, помъдряла,
а раните са в моето сърце. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??