Взирам се във сивото небе
и търся слънчев лъч поне един,
тъгата ми - застинало море,
духът ми - жив и неукротим.
Тъгувам по отминалите мигове,
боли ме за несбъднати мечти,
във мислите до детството си стигам,
до веселите лудории с приятели добри.
И иска ми се пак да съм дете
със руси плитки и ожулените колене,
сега пораснала съм, помъдряла,
а раните са в моето сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up