21 feb 2012, 14:10

Тъга 

  Poesía » Otra
534 0 0
Взирам се във сивото небе
и търся слънчев лъч поне един,
тъгата ми - застинало море,
духът ми - жив и неукротим.
Тъгувам по отминалите мигове,
боли ме за несбъднати мечти,
във мислите до детството си стигам,
до веселите лудории с приятели добри.
И иска ми се пак да съм дете
със руси плитки и ожулените колене,
сега пораснала съм, помъдряла,
а раните са в моето сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??