Тъга
Сълзи безброй, сърце едно,
все някога оставам сам,
облян от спомените сто,
от мъка, съжаление, от срам.
Живота знам! - безценен кът,
но що е кратък? Що минава?
Че всеки минал е по тоя път
и всеки има си представа.
Съдба една болнава и жестока,
моля те, ти мене пожали!
Не ща да виждам дяволската стока,
как близкият затворил е очи.
Живот един незнаен и безчестен,
ти в мене бликаш, в моята душа,
бъди, животе, с мене честен,
кажи ми, шепнейки ти моята съдба.
Не казвай нищо, замълчи, животе!
Аз днес разбрах моята съдба,
разбрах, че тука съм роден, животе!
Тука съм роден и тука ще умра.
Земята храни всяка своя рожба,
от началото до края и нека спомена, че
крайният предел на наш'те дни прихожда,
а останеш ли си сам, наляга те тъга.