10.01.2013 г., 19:02 ч.

Тъга 

  Поезия » Друга
581 0 0
Тъга
Сълзи безброй, сърце едно,
все някога оставам сам,
облян от спомените сто,
от мъка, съжаление, от срам.
Живота знам! - безценен кът,
но що е кратък? Що минава?
Че всеки минал е по тоя път
и всеки има си представа.
Съдба една болнава и жестока,
моля те, ти мене пожали!
Не ща да виждам дяволската стока, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??